Skip to content

За мен

И съм кротка и тиха, така мълчалива,
и съм дива и щура – съвсем непокорна,
и плаха по детски – такава – свенлива,
затворена в клетка – в душата си – волна!

И плача със сълзи – поток дъждове,
усмихвам се ведро – в очите – лъчи,
и крия във шепи ураган, ветрове,
и нежни копнежи – дъга от мечти!

И с огън изгарям – на пепел превръщам,
с водица заливам – бурна вълна,
с вълшебство омайвам, със нежност прегръщам,
магия съм аз… с лице на жена!

Гергана Шутева

Advertisements
3 Коментари leave one →
  1. 27.07.2010 12:04 pm

    …магия съм аз… с лице на жена!“

    Очарователно!

  2. 30.06.2010 8:53 am

    стиха е разкошен, ще го запомня 🙂

  3. Жана permalink
    21.01.2010 9:28 am

    Прекрасен стих.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: