Skip to content

И аз бях дъга

17.12.2014

дъга-цветове-nb18595

Дълго валя. Започна много отдавна.

Ако не казваха, че вече се е случвало,

щях да реша, че Ной е виновен.

Нямаше маслинова клонка, нито гълъб, но…

когато дойде, стана приятно гъделичкащо топло.

Прониза ме усещане, което озари цялата ми същност отвътре,

заслепи ме и тогава разбрах, че е изгряло Слънце.

Имаше музика, която, помня, не ми излизаше от главата…

Все едно свириш на пиано музикалната стълбица

от горе до долу и обратно. Нищо работа.

Но звучеше като Девета симфония.

Светлината ти проникваше във всяка пора

и си правеше слънчеви зайчета

от капките дъжд стичащи се от мен.

И всеки път беше взрив от усещания

с различна дължина на вълната:

огнено-жълти като косата ти;

сластно-червени като устните ти;

прасковено-розови като кожата ти;

синьо-зелени като очите ти…

И аз бях цялата дъга!

17.12.2014г.

Евелина Пашова

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: