И аз бях дъга
Дълго валя. Започна много отдавна.
Ако не казваха, че вече се е случвало,
щях да реша, че Ной е виновен.
Нямаше маслинова клонка, нито гълъб, но…
когато дойде, стана приятно гъделичкащо топло.
Прониза ме усещане, което озари цялата ми същност отвътре,
заслепи ме и тогава разбрах, че е изгряло Слънце.
Имаше музика, която, помня, не ми излизаше от главата…
Все едно свириш на пиано музикалната стълбица
от горе до долу и обратно. Нищо работа.
Но звучеше като Девета симфония.
Светлината ти проникваше във всяка пора
и си правеше слънчеви зайчета
от капките дъжд стичащи се от мен.
И всеки път беше взрив от усещания
с различна дължина на вълната:
огнено-жълти като косата ти;
сластно-червени като устните ти;
прасковено-розови като кожата ти;
синьо-зелени като очите ти…
И аз бях цялата дъга!
17.12.2014г.
Евелина Пашова
