Към съдържанието

И аз бях … слънце

29.03.2014

sunflower

Сутрин, когато отвори очи, вдишва от света сякаш е слънчоглед,
който копнее слънцето да го погали поне още веднъж.
Но първо има нужда от дъжд, за да го достигне.
Всъщност, той не е слънчоглед. Той целият е … надежда.
И даже не е зов, а обричане.
Дори не е чувал, че Ван Гог го е рисувал.
Нито му дреме, че най-красивата пеперуда е кацнала на рамото му.
Когато слънцето отвърне на погледа му
и разтели топлината си върху все още влажните му очи,
с всяка своя клетка знае,
че няма да поглежда към други слънца…
освен мене.

29.03.2014

Реклами
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: