Skip to content

И аз бях … слънце

29.03.2014

sunflower

Сутрин, когато отвори очи, вдишва от света сякаш е слънчоглед,
който копнее слънцето да го погали поне още веднъж.
Но първо има нужда от дъжд, за да го достигне.
Всъщност, той не е слънчоглед. Той целият е … надежда.
И даже не е зов, а обричане.
Дори не е чувал, че Ван Гог го е рисувал.
Нито му дреме, че най-красивата пеперуда е кацнала на рамото му.
Когато слънцето отвърне на погледа му
и разтели топлината си върху все още влажните му очи,
с всяка своя клетка знае,
че няма да поглежда към други слънца…
освен мене.

29.03.2014

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: