Към съдържанието

7 по Рихтер

17.06.2012

Изображение

Сънувах как внезапен трус

моят свят пред мен рушеше;

надеждата във дрипи въз

сърцето ми

уплашена тешеше

руйните от предишното ми Аз –

наивно, сгушено като кравайче,

което в отчаяние, от гняв,

само взриви се, май че.

„Не мога вече! Свършвай, Всичко!“,

подсмърча Аз и си ругае…,

но вместо края – една птичка

поспря и с трели го омая.

Уж молеше да дойде краят –

изправи се, прахта изтупа…

Дом за птичката,

която върна рая –

да майстори подхвана с чука…

17.06.2012г.

Евелина Пашова

 

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: