Към съдържанието

Самотният бряг на една тъжна вълна

10.09.2011

Остани още пясъче време
в ръцете и нежни –
две капки роса,
когато зората
кръвожадно отнема
последния сън
на заспала трева.
На вашето стенещо
сетно сбогуване
всяко торнадо
ще се кротне до вас;
смирена Катрина
ще спре да бушува
за един кратък миг
от последния час.
После Тя тихо
ще тръгне нататък-
глухарче е сякаш-
от вятър понесена
и морската пяна
ще погълне остатъка
от всеки поглед,
милувка
и песен.
А ти … си черупка
потънала в пясъка-
опустяла и бивша
нечия къща-
ще мериш
всяка солена секунда
със красък,
докато Тя се върне
и станеш
пак същия.

10.09.2011г.
Евелина Пашова

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: