Самотният бряг на една тъжна вълна

Остани още пясъче време
в ръцете и нежни –
две капки роса,
когато зората
кръвожадно отнема
последния сън
на заспала трева.
На вашето стенещо
сетно сбогуване
всяко торнадо
ще се кротне до вас;
смирена Катрина
ще спре да бушува
за един кратък миг
от последния час.
После Тя тихо
ще тръгне нататък-
глухарче е сякаш-
от вятър понесена
и морската пяна
ще погълне остатъка
от всеки поглед,
милувка
и песен.
А ти … си черупка
потънала в пясъка-
опустяла и бивша
нечия къща-
ще мериш
всяка солена секунда
със красък,
докато Тя се върне
и станеш
пак същия.

10.09.2011г.
Евелина Пашова