Към съдържанието

Учителят и аз

13.01.2011

Вървя през гора в мъглата човекът,
цветя и сълзящи върби.
Догонваше сякаш живота полека-
замислен. А аз – отстрани.

Олющена пейка. Морен приседна.
Послушно, в края… и аз.
Мълчание дълго бе ни възседнало –
25 години, 6 месеца и час.

Достатъчно чаках. „Аз тръгвам оттука!“
Подадох му къшей. „Късмет!“
Учителят стана; прахта поизтупа –
„Най-сетне аз съм след теб!“.

13.01.2011г.
Евелина Пашова

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: