Равносметка до поискване
Не преминах пустини, признавам.
Стъкленици – не всичките празни.
Билета много, навярно, познавам.
Желания – колкото искаш – заразни.
Метлата я ползвам понякога нощем
и островърха шапка си имам.
Дойде и остана влюбен и снощи;
и без да питаш, ме взимаш.
Говоря без смисъл, понякога тихо;
очите ми даже са някак … пияни.
Правиш ми супа и слушаш усмихнато;
нежно приглаждаш косата ми с длани.
Да прекосявам пустини – не мисля.
Във клетви се вричам рядко, едва.
Халките ме стягат до кръв и до писък.
Аз съм такава. И си тук затова.
20.09.2010г.
Евелина Пашова
Горчиво и истинско!
Много добре пишеш…
Мерси ! 🙂 Радвам се, че ти харесва!