Към съдържанието

Равносметка до поискване

20.09.2010

Не преминах пустини, признавам.
Стъкленици – не всичките празни.
Билета много, навярно, познавам.
Желания – колкото искаш – заразни.

Метлата я ползвам понякога нощем
и островърха шапка си имам.
Дойде и остана влюбен и снощи;
и без да питаш, ме взимаш.

Говоря без смисъл, понякога тихо;
очите ми даже са някак … пияни.
Правиш ми супа и слушаш усмихнато;
нежно приглаждаш косата ми с длани.

Да прекосявам пустини – не мисля.
Във клетви се вричам рядко, едва.
Халките ме стягат до кръв и до писък.
Аз съм такава. И си тук затова.

20.09.2010г.
Евелина Пашова

2 коментара leave one →
  1. 20.09.2010 12:20 pm

    Горчиво и истинско!

    Много добре пишеш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: