Към съдържанието

Светиня

24.08.2010

Човек отколе търси светлина –
дали във ден, фитил и по-нататък,
да гали и да топли вдън душа
за да изгаря злото без остатък.

Във този дневен непрогледен мрак,
сама свещта във тъмното се губи…
И хиляди слънца – пак няма как
да те упътят, ако си изгубен…

Парче отчупил, отразената Луна
остава пак студено – цяла.
А факлата за твоята тъма
е само в теб. Ще я разпалиш с Вяра.

Светулка сякаш в топлата ти длан;
фенер в тунел през кал и тиня –
разпръсквай Огъня и сам огрян –
за някого, все някога, ще си Светиня.

24.08.2010г.
Евелина Пашова

MyFreeCopyright.com Registered & Protected

2 коментара leave one →
  1. Снежина Борисова permalink
    28.12.2010 12:43 am

    Много е хубаво!

  2. ангел цветанов permalink
    30.08.2010 3:22 pm

    Неащо ново и интересно.С невероятно емоционален завършек…
    Да… Човекът може да е Светиня и то с главна буква…Браво!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: