Към съдържанието

И аз бях облак…

17.07.2010

На “ Майкъл“ 😉

Погледът ми прегръщаше всяка една вълна по отделно,
докато морето се сля с хоризонта, погълнат от любовните му обятия.
Облаците ги гледаха свенливо и се усмихваха.
Копнееха някой да прегърне и тях по същия този начин.
Роклята ми беше дълга и бяла, и аз бях облак в онзи момент.

Лекият бриз си играеше с тънките презрамки на дрехата
и пухкавата котка встрани сладострастно мъркаше…
Вместо мен.
Помислих си колко е… тъжно човек да си бъде… самодостатъчен.
И роклята ми беше бяла.
И аз бях облак…

Котката се обърна сепната от дочутия шепот.
И точно тогава долових погледа ти зад мен.
Беше заключен в тила ми и прибраната ми слънчева коса.
Не те погледнах, но усетих, че си целият в синьо.
А роклята ми беше бяла
и аз бях облак…

Котката замърка съзаклятнически и се оттегли..
Презрамките ми се свлякоха от целувките на вятъра,
без особено дълго да протестират.
И аз бях облак!

Почувствах колко си близо и се обърнах.
Наистина беше в синьо – като морето и хоризонта слети в едно.
Усмихнах се и разбрах колко доволни и щастливи
могат да бъдат облаците в някои моменти…

17.07.2010г.
Евелина Пашова

One Comment leave one →
  1. Снежина Борисова permalink
    28.12.2010 12:45 am

    Стахотно е !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: