Синьо и многоточие
30.06.2010
На Х.
В големите му сини очи
потъвам бавно;
безмълвно се давя…
И няма борба за живот,
нито търсена сламка,
подхвърлен спасителен пояс…
Клепките ми трепват унесени…
и погледът ми застива
върху напръхнали устни…
Моят свят се върти като пумпал!
Край мен се завихрят
листенца от рози,
глухарчета с крила –
пеперуди…
Все по-надълбоко потъвам,
а сто слънца наизгряват –
светулки –
ме водят нататък…
Не искам да мисля за после!
За няколко мига
светът е само синьо…
и многоточие…
29.06.2010
Евелина Пашова
2 коментара
leave one →
… прекрасно е… сутрешен летен бриз … 😀
Красиво е!