Опитах да опиша Свободата
Опитах да опиша свободата…
Прииска ми се, тъй надлъж,
да се разходя по листата
и да я разголя отведнъж.
Завчера страшен сън не ме оставя –
сама, заседнах в асансьор.
И чудех се какво да правя;
смалявах се от бесния затвор.
Ще питате какво налучках;
по чудо ли се оттървах.
Ощипах се. И се получи!
Събудих се обляна в страх.
Но, всъщност, трая много малко.
Животът скоро ме заля
с кафето и закуска жалка,
задачките ми всички за деня.
Към вечерта се тътря уморено…
Ключът е за тринайстия етаж!
Извиках асансьора и наперено
отхвърлих аз и този страх.
Кошмари всякакви – в живота много.
Нахвърлят се и глозгат до припадане.
А Свободата, Санчо, е да можеш
Страхът да заглушаваш до забравяне.
Че стълбите са изход втори.
Най – лесният. За бягащия.
До тринайстия ще пукнеш от умора.
И… Свободата не търпи отлагания.
25.05.2010
Евелина Пашова
