Заръка

На сестра ми – Адриана Пашова

Врата ли хлопне се пред теб жестоко,
нима покрусена ще те завръщат?!
Прозорецът търси – не е високо –
и влез във новата си къща.

Светът самичък вънка зинзирика,
до болка отекчен от чужди маски.
Със пламъка си див зачуруликай,
с усмивка го стопли и малко ласки.

На плещите нарамяй си крилата.
Хвърли веднъжка грижите дребнави.
Аз да опъваш те научих тетивата –
сега сама лъка си направлявай.

Ефирно дните нека те посрещат
и свидни мигове полека да отстъпят.
Пред избори безброй насреща
към верните с кураж пристъпяй.

По пътя в твойта лична Одисея
това едничко ще ти пожелая:
платната ти взаимност да упътя
с начале до самия края.

09.04.2010г.
Евелина Пашова