Жената – котка
Жената – котка в мрежи те оплита
като … Жената – паяк. Ти нали попита:
„ Трябва ли и прясна жертва
егото си да измерва?”
Котката – жена себично мърка,
изпива те с очи и с мигли пърха.
Скроява планове – те цяла върволица,
сърцето и далеч е вече от девичено.
Жената – котка знае как да иска,
гальовно – котешки ще те изстиска.
Балетно стъпва по душата ти – кокетка –
на нова жертва ето ти отметка.
Жена и котка всякак си вирее
на самец козината докат` уредее.
Котката в жена ли се преражда,
доволна косъма с финес заглажда,
когато тайно ползва сетивата ти,
през 9-те живота черпи тя душата си.
02.10.2009г.
Евелина Пашова