Към съдържанието

Бягство от хората

21.03.2010

На Адрианна Пашова

Избрах планината за бягство от хората,
понеже ги обичам идеални.
Дърво нарекох си с високи стволове,
загърбих всичко материално.

Живях разделно, но пък спомените пазех
за добрина и щедрост, и души погазени.
Оставих ги, че знам – не можех да ги мразя-
дори прозрачните, дори и лазещите.

И както казах – идеални ги обичах.
Сега, най – лесните са, осъзнавам,
но обещах си да не се заричам,
за всички да се върна се надявам.

Дезертьорски, изведнъж от тях избягах,
уж, да мога идеални да ги помня.
Завръщането – мъчно, тъй ми се полага,
отдалече с нищо не помогнах.

В пеперуда, в слънчоглед да се превърна?
В калинка ли – на обичта ми да отвръщат?!
Чрез детските очи ще ги прегърна –
те всеки в идеален ще превръщат.

Те лошото във хората не ще подирят.
Уж малки са, с възможности – огромни.
И търсят нежност, във душата ти се взират –
откриват, като ангели, себеподобни.

Евелина Пашова
22.08.2009г.


Avenue – “Бягство”

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: