Към съдържанието

Залез

20.03.2010

На чичо ми

Подобно ден, Животе, също свършваш –
раздаваш сила, слънце, плод,
а после уморено се прекършваш;
оставяш друг да бди над твоя род.

Като огнище си отиваш от дома ни,
а топлил кой ли не във труден час.
Жарта изстива, но пък ти, Животе,
ще тлееш в спомена при бъден мраз.

Привечер залезът отново розовее.
Сбогувам се с деня изпълнен с зов.
Знам утре, че зора ще надделее,
но ТОЗИ ден ще помня със любов.

Достоен викинг, с кораб го изпращам,
за да намери мир и тишина,
а утре в скута си, тъй неочаквано,
да донесе за нас най-чудната зора.

20.03.2010г.
Евелина Пашова

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: