Към съдържанието

Стих за външния вид: Валентин Йорданов

27.01.2010

Когато Бог раздавал красота,
съзнателно навярно ме отминал.
Не мога за това да Го виня,
щом има основателна причина.

Днес, примирен с безличния си вид,
отблъскван от красиви земни феи,
превърнах словото в предпазен щит
и скрит зад него, тъжно, но живея.

Душата ми прилича на Луна,
прегърната от нощ безумно черна,
но липсва ми и дневна светлина
поне веднъж за миг да я погледна…

Стъписах се, когато се видях,
загърнат с наметало от уплаха.
За външния си вид аз нямам грях,
плачът е моят душ и моя стряха.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: