Към съдържанието

Най – малките неща

29.12.2009

Във мигове увещам, че те губя
през процепа на този свят
и на безкрая …;
че паяжина от миражи ме разлюбва,
прекършва ме,
но нещо ще ти обещая.

Копнея аз да бъда гребен от мъниста,
най-нежничко в косата ти втъкан;
чадър да бъда да не те оплиска
калта на този свят от злост пиян…

И да кръжа аз винаги до тебе,
когато твоят ангел тихо спи;
не ще усещаш, но ще съм потребен,
без глас в цъфтящите липи.

При допира на някой цвят ухаен
ще трепваш скришом нейде във съня…
Животът ни макар и миг нетраен
за теб аз в стихове градя…

На славея отвън с гласа ще пея
дори в дъждовна утрин
с капещи листа.
Като парфюм омаен с тебе ще се слея
до свършека и после на света…

29.12.2009г.
Евелина Пашова

One Comment leave one →
  1. 30.06.2010 9:14 am

    ..prekrasno e…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: