Към съдържанието

Слаби ангели – Камелия Кондова

08.12.2009

Този мъж, този ад непредвиден
(тъкмо сложих в сърцето си ред) –
ще излезе по-умен и силен
от поредния хленчещ поет…
Не ми сваля звезди от небето.
Не раздава половината свят.
Сто ината в очите му светят –
срещу моя едничък инат.
Всички Еви във мен се бунтуват:
„Не прекрачвай във този роман!
Преди теб – той и нас е целувал.
Не от поглед – от ром е пиян!“
Аз съм чела подобни романи…
С моя кръв пишат някои от тях.
Но от цялата болка остана
един – в края на устните – смях.
Точно колкото да го разплискам –
парещ извор сред зимна река.
И преди да го стресна с „Не искам!“ –
ще съм казала сто пъти „Да!“

One Comment leave one →
  1. Denica Dimova permalink
    31.12.2010 9:46 pm

    Както винаги истинска, болезнена и красива поезия ок Камик 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: