Без заглавие…
08.12.2009
Вдъхни живот на мойто обругано тяло,
да литнем леки над нощта;
душите ни – вретено цяло
преде с дъх страсти над света.
Гушни ти въздуха дет` вече пари
опиянен от вещерски отвари;
глътни живеца на омайното ми биле,
в теб да влее нова, ярка сила.
И тъй все още пленници в нощта
гори, отдай се, но духни свеща.
Очи широко затвори,
рисувай ме,
със пръсти ми шепни…
С любовен въглен очертай
път мамещ…и го опознай.
По него ще откриеш с изненада
топлина, покой и своята отрада…
Е.П
27.07.2009
No comments yet
