Соломон и София

На моите неотгледани костенурки

Аз исках да обичам Нещо,
за него най-сърдечно да се грижа,
че мойта обич пламенно – гореща
без време по терлик ще се изниже…

Какво по-мило от пулсираща душица,
която мир намира в белите ти длани;
усещаш се и ангел и благовестител,
духът ти цял от нежност оседлан е.

Щом чифт от два прозореца душевни
се вгледат влажно, телешко във тебе,
близостта със друг е тъй вълшебна,
че ти решаваш да отгледаш бебе.

03.12.2009г.

Евелина Пашова