Еретично – Таня Пенчева

И ако има бог, да слезе тука долу,
да влезе в стаята ми, без да чука,
на стола да захвърли ореола си
и да поиска нещо топло за закуска;
да каже, че отдавна е забравил
божествения мирис на кафето
(след толкова амброзиеви пари
на бас, че ще го заболи сърцето).
Ще пием бавно земното блаженство
и няма да го питам как е в рая
и там дали ще ме приемат лесно
(защо ли ми е, господи, да зная),
а само кротко, кротко ще го слушам –
как го върти коляното през зимата…
озонът му привършвал… а пък сушата…
Тогава ще повярвам, че Го има.