Към съдържанието

Сила – Надежда Захариева

24.11.2009

И колкото и да не ми се ще,
износвам се. По всичко го усещам.
На нервите оръфания шев
се къса. И под скъсаната дрешка
ту се озъбва безпричинен гняв,
ту се разтапя суха буца мъка.
И славата на моя мъдър нрав
виси на мен като парцал протъркан.
Все още за пред хорските очи
изкусно кърпя зейналите дупки,
та тъжното в смеха да не личи,
спокойното да не кънти на счупено.
Ала пред тези, на които аз
най-весела и най-добра съм нужна,
една след друга кръпките ми – хряс! –
безцеремонно скъсват свойта служба.
Но няма да се дам! И таз добра!
В душата си ще бръкна по-дълбоко,
по-якички конци ще избера,
ще ги зашия здраво до жестокост!
Какво че гняв, и страх, и стон, и плач
ще ме горят отвътре! Като в пъкъл…
Аз нямам право да съм лош шивач –
от мен три рожби учат майсторлъка…

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: