Страх, не страх …

Ще се срещнем някой ден в гората –
както Вълк със Шапката Червена
и ще се сблъскат ясни небесата,
разлюлявайки те цялата вселена.

И хаос безбожно щедър ще настъпи;
във теб ще се разлаят бесовете,
а аз най – кротко ще пристъпя,
че вълк си само. Не! Не го кълнете!

И ще се чудиш как съм толкоз дръзка
и вледенен, и ням; протяжен
поглед с искри, зъби хлъзгави,
опитомено, мирно ще залазиш.

Тоз час ще припна, детски ще се смея
и двама ще се къпем във листата.
И зная, вълк си, ала убеди се –
мен не ме е страх в гората.

15.11.2009г.
Евелина Пашова