Към съдържанието

Самотно дърво на хълма

21.11.2009

Минаваха все бавно дните,
едни и същи бяха и мъглите
и слънцето, което силно пари,
пожарите и жешките омари,
и дъждовете тъй потопно – многобройни,
и сушата във дните летно – знойни.

Една обширна пуста нива
със фуста жълта като самодива,
безбрежна като океана син,
гостоприемна за селяка мним.

Голямо, расло все сиротно
сред полето на широко, но самотно,
макар приятел имаше си – врана –
от скука тръгваше си рано.

Кому е нужно в тази пустош, ей?
Чия е сянката му? Няма кой да пей…
Дърво на хълма денем, нощем,
едно, самичко е, но още –
за нивата безбрежна, никак малка,
единствена, най – ближната другарка.

Евелина Пашова
16.08.2009

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: