Към съдържанието

В Си минор

21.11.2009

Не пееха вече чучулиги в житата
и нямаше славеи, тучни поляни,
а сякаш какао от чаша разлято
загърна нивята до скоро засмяни.

Обаче, на въпреки, всичко е ярко;
по – жълточервено от парещо слънце,
но споменът летен бледнее по малко
и тачи го всеки смирен като в църква.

И всичко е мокро и кално, и прашно –
все едно болнично – някой умира;
и времето малко е – сякаш окастрено,
мудно се точи в хралупа сънлива.

А пъпките – бебета едно в друго се гушат
и къткат надежди за новата пролет
На! Зимата иде. Спаси ме от сушата!
Нека на въпреки сме птици във полет.

Тъй както земята варди кокичето,
придърпай ме нежно към своята пазва;
и цветно рисувай тревите стърничеви,
нищо че слънцето рано залязва.

15.11.2009г.
Евелина Пашова

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: