Във всеки ъгъл
Във всеки ъгъл скрих си за утеха
парченцата на синята безбрежност
да мога все пак някак да усетя
птиците, след твоята небрежност.
А раклата ми на тавана тихо варди
снимките със захаросани петлета
и щастието мамещо ме в лунапарка,
сонатата от тебе в шест куплета…
Във всеки ъгъл кътам след умора
венчелистчетата на сърцето кадифени;
със тях залъгвам се – ще мога да преборя
във тебе Чуждия след всичките промени.
На пода знаеш ли какво потъпквам –
и малкото от гордостта. Но днес престанах.
Очите си избодох – все е мръкнало –
не ща да гледам, че сама останах.
И без очите си от днеска ще съзирам,
свещ едва във тъмнината доловима;
И само с усета си вече ще избирам
за погледите красотата неловима.
09.11.2009г.
Евелина Пашова