Във всеки ъгъл

Във всеки ъгъл скрих си за утеха
парченцата на синята безбрежност
да мога все пак някак да усетя
птиците, след твоята небрежност.

А раклата ми на тавана тихо варди
снимките със захаросани петлета
и щастието мамещо ме в лунапарка,
сонатата от тебе в шест куплета…

Във всеки ъгъл кътам след умора
венчелистчетата на сърцето кадифени;
със тях залъгвам се – ще мога да преборя
във тебе Чуждия след всичките промени.

На пода знаеш ли какво потъпквам –
и малкото от гордостта. Но днес престанах.
Очите си избодох – все е мръкнало –
не ща да гледам, че сама останах.

И без очите си от днеска ще съзирам,
свещ едва във тъмнината доловима;
И само с усета си вече ще избирам
за погледите красотата неловима.

09.11.2009г.

Евелина Пашова