Skip to content

На един мак

27.01.2015

124

Преди мислех, че той е слънчоглед…
Но сега вече знам, че…
ми действа като цяло поле от макове,
дето не те оставя да заспиш,
а те опиянява толкова,
че не само се чувстваш в безтегловност,
ами забравяш всички други цветя…

27.01.2015г.
Евелина Пашова

Advertisements

31.12

31.12.2014

IMG_8057

Понеже реших да започна на чисто,
подредих нощното шкафче
от твоята страна на леглото,
за да не ми напомня
колко си разхвърлян.
И най-накрая изхвърлих
порцелановата чаша
с отчупеното ръбче,
която пазех просто…
защото си беше твоята.

31.12.2014г.
Евелина Пашова

Амайлия

29.12.2014

outer space stars galaxies 3200x2000 wallpaper_www.wallpaperhi.com_79

Ти си ми червеният конец на китката
и вредният навик да си лягам рано сутрин;
ухапването по шията
и размазаното червило;
Млечният път в очите ми
и бримката надолу по душата…
А аз съм ти синия талисман.

29.12.2014
Евелина Пашова

И аз бях глухарче

28.12.2014

1780663_867730939907597_1009016954627419593_n

Знаеш ли… Хората си мислят,
че аз мога да изпълнявам желания.
Сграбчват ме, подреждат егоистичните си мисли
и духват…
И за тях всичко приключва.
Само че тогава ме разбиват на парчета;
разкъсват ме и ме оставят на произвола на вятъра…
Всъщност, нямам нищо против.
Вярно е, че когато светлината минава през мен
приличам на калейдоскоп,
но…
духнат ли –
те изпълняват моето желание.
Защото само така мога да стигна до теб…

28.12.2014
Евелина Пашова

И аз бях залез…

27.12.2014

10590626_945007855513238_2553701866681205556_n

И аз бях залез…

Беше твърде хубаво…, за да … продължи дълго.
Започна като раждането на звезда –
взрив, цветове, надежда…
Дори към своя заник изглежда същото.
Само че сега има и музика –
лебедова песен.
Апогеят ми прилича на нивелир-
не можеш да решиш дали това, което е,
е изгрев или залез…
Толкова е съвършен, че може да бъде и двете.
Зависи какво ти е на душата…

27.12.2014
Евелина Пашова

И аз бях дъга

17.12.2014

дъга-цветове-nb18595

Дълго валя. Започна много отдавна.

Ако не казваха, че вече се е случвало,

щях да реша, че Ной е виновен.

Нямаше маслинова клонка, нито гълъб, но…

когато дойде, стана приятно гъделичкащо топло.

Прониза ме усещане, което озари цялата ми същност отвътре,

заслепи ме и тогава разбрах, че е изгряло Слънце.

Имаше музика, която, помня, не ми излизаше от главата…

Все едно свириш на пиано музикалната стълбица

от горе до долу и обратно. Нищо работа.

Но звучеше като Девета симфония.

Светлината ти проникваше във всяка пора

и си правеше слънчеви зайчета

от капките дъжд стичащи се от мен.

И всеки път беше взрив от усещания

с различна дължина на вълната:

огнено-жълти като косата ти;

сластно-червени като устните ти;

прасковено-розови като кожата ти;

синьо-зелени като очите ти…

И аз бях цялата дъга!

17.12.2014г.

Евелина Пашова

И аз бях … слънце

29.03.2014

sunflower

Сутрин, когато отвори очи, вдишва от света сякаш е слънчоглед,
който копнее слънцето да го погали поне още веднъж.
Но първо има нужда от дъжд, за да го достигне.
Всъщност, той не е слънчоглед. Той целият е … надежда.
И даже не е зов, а обричане.
Дори не е чувал, че Ван Гог го е рисувал.
Нито му дреме, че най-красивата пеперуда е кацнала на рамото му.
Когато слънцето отвърне на погледа му
и разтели топлината си върху все още влажните му очи,
с всяка своя клетка знае,
че няма да поглежда към други слънца…
освен мене.

29.03.2014