Широко затворени очи

Невидим полъх над гръдта ми бяла
в сумрака утрин нежно ме смути;
обля с наслада мислите и цяла
разлях се бавно в две очи,
които като две морета бясни
разбиваха се ласкаво във мен.
Круширах доброволно в ясното
небе от балдахин и бял сатен…

29.06.2011г.
Евелина Пашова

<